CОVID-19 – ЕКОЛОГИЧНИ, ЕТИОЛОГИЧНИ И ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

Христо Найденски

Резюме: Заболяването COVID-19 (обявено от СЗО за пандемия) се превърна в глобален здравен проблем със сериозни икономически последици за повече от 200 държави на шестте континента. Етиологичният агент SARS-CoV-2 е РНК вирус, който  е силно контагиозен и се предава основно по въздушно-капков път, като не само симптоматичните, но и безсимптомните хора са източник за разпространение на инфекцията. Понастоящем, разпространението и смъртността нарастват експоненциално, което налага редовно и масово провеждане на надеждни тестове за идентифициране и изолиране на лица, заразени с COVID-19.

Приведени са множество научни данни, потвърждаващи способността на коронавирусите да се адаптират към нови тъкани и да показват устойчив тъканен тропизъм, да прескачат еволюционно изградените бариери на отделните видове животни-гостоприемници и да се аклиматизират успешно в различни екологични ниши. Те изясняват до голяма въпроса за произхода на SARS-CoV-2 и подкрепят хипотезата за неговия природен произход. COVID-19 се разглежда и в светлината на концепцията на СЗО „Едно здраве", която ясно постулира, че здравето на хората е тясно свързано със здравето на животните и здравето на околната среда.Представени са основните епидемиологични характеристики на COVID-19 и се акцентира върху стандартните методи за диагностика и острата необходимост от създаването на ваксина и специфични лекарствени средства за контрол и превенция на това опасно заболяване.

Ключови думи: COVID-19

ИЗСЛЕДВАНЕ НА АТМОСФЕРНАТА РАДИОАКТИВНОСТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АПРИЛ 2020 ГОДИНА

Нина Николова, Димитър Тонев, Елена Гелева, Добромир Димитров, Христо Ангелов, Стефан Георгиев, Владимир Башев, Христо Протохристов

Резюме. В настоящата статия е описано научно изследване на атмосферната радиоактивност във връзка с възникналия пожар в района на атомната електроцентрала в Чернобил от началото на месец април 2020 г. Представени са резултати от измерване на естествената и техногенна радиоактивност на аерозолни филтри от района на връх Мусала в Базовата екологична обсерватория „Мусала“ и гама-фона на територията на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките и в района на връх Мусала.

В резултат от обработката на получените данни и изготвения анализ за измереното ниво на радиоактивност в периода от 01.04.2020 г. до 20.04.2020 г. е направено надеждно заключение, че пожарът в района на атомната електроцентрала в Чернобил не е довел до повишаване на нивото на радиоактивност на територията на България.

Ключови думи: АЕЦ „Чернобил“, пожар, радиоактивност, връх Мусала

ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ В БЪЛГАРИЯ

Александър Александров

Резюме. През XX век в страната се очертават три периода на горски пожари: Първи период - от началото на века до 50-те години, когато годишно се унищожават няколко десетки до стотици хиляди декари гори; Втори период - от 50-те години до 1991 г., когато техният брой и площ са значително по-малки, достигащи около 10 000 dka годишно; Трети период - след 1991 г., обхващащ горски пожари върху значително големи площи. В началото на XX век избухват големи пожари върху 270 000 dka (1903 г.) главно в Родопите, Рила и Пирин. През последното десетилетие на века горските пожари бяха екстремни по площ - 172 640 dka (1993 г.), 142 530 dka (1994 г.) и 574 060 dka (2000 г.) (максимална територия). Новото XXI столетие започна с големи по площ опожарени гори: 201 520 dka (2001 г.), 430 000 dka (2007 г.). Анализирайки опожарените гори в проценти за единица площ през периода 2016 - 2020 г. се установи, че в държавните гори те са два пъти по-малко отколкото тези в общинските и частните гори. За същия период процентът на горски пожари се дължи на: небрежност - 73.7%, следван от пожари с неизвестен произход - 18.5%, умишлени - 5.0% и по естествени причини - 2.8%. Приземните горски пожари силно доминират с 90.3%, докато върховете - са 9.7%.

Ключови думи: горски пожар, природно бедствие, приземен пожар, върхов пожар

ПРОБЛЕМЪТ „БЕЗОПАСНОСТ – СИГУРНОСТ” В БОРБАТА С ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ

Христо Цаков, Олимпия Роева, Веселин Маринков, Дафина Зотева, Александър Делков

Резюме: Горските пожари разстройват структурата на цели планински масиви, влошават защитните функции на горите, унищожават флората и фауната, създадената инфраструктура, жилищата на хората, обектите, попаднали в обхвата на огнената стихия.

Опазването на горските територии, провежданите стопански и противопожарни мероприятия задават въпроси – правим ли нещата правилно, правим ли правилните неща за предотвратяване изпепеляването на горите?

Статията разглежда правната защита, безопасност и причини за възникване на горски пожари, лесовъдни, отгледни и противопожарни действия и планове за намаляване риска, вредите и загубата на горски ресурси.

Ключови думи: горски пожар, правна уредба, горскостопански дейности, причини за възникване на пожарите

СТОПАНСКА ЗНАЧИМОСТ НА БОРОВИТЕ ЛИСТНИ ОСИ ЗА ГОРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Гергана Заемджикова

Резюме. По данни на ИАГ, през периода 2013-2019 г. е проучена стопанската значимост на боровите листни оси за горите на България. От тази група вредители, стопански значими повреди у нас причинява основно Neodiprion sertifer, срещу името на която са отчетени 78% от всички нападения в страната. На малки площи се среща и Diprion pini, която участва с 21% в атакуваната площ. Присъствието на останалите два вида Acantholyda hieroglyphica и Аcantholyda erythrocepхаla е нищожно– под 1%. Съответо почти 100% от планираните лесозащитни мероприятия през периода са насочени срещу N. sertifer и D. pini.

По размер на нападнатата площ в боровите гори нападенията от боровите листни оси отстъпват на боровата процесионка, но стопанското им значение може би дори е по-голямо, понеже нанасят по-тежки повреди. Засега липсва методика за определяне на стопанското значение на вредителите, но опитът на специалистите в горските стопанства и лесозащитните станции говори, че проблемът за листните оси е подценен. В настоящата работа са съпоставени наличните данни и се търси решение на очертаващите се методични проблеми.

Ключови думи: Diprionidae, Pamphiliidae, щети, борба с нападенията на вредители

ОЦЕНКА НА КОНВЕРТАБИЛНОСТТА НА ЕДИФИКАТОРНИТЕ ВИДОВЕ ОТ ДЪРВЕНАТА И ХРАСТОВАТА РАСТИТЕЛНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛОЗЕНСКА ПЛАНИНА Пламен Глогов, Мира Георгиева

Абстракт. Настоящата публикация е финалният етап (Етап 3) от поредицата проучвания свързани с еколого-фитогеографския анализ на дендрофлората на Лозенска планина. Основните едификаторни видове в горските съобщества на територията на планината са сравнени по оценките на тяхната конвертабилност . Резултатите показват, че най-близки по стойност с еталонния вид са видовете Carpinus orientalis Mill, Fraxinus ornus L. Quercus cerris L и Quercus frainetto Arn. Класирането на видовете е доказателство не толкова за установена тенденция към ксерофитизация на територията на Лозенска планина, колкото за подходящи комплексни условия за засилена инвазивност на източния габър и мъждряна и за по-големия толеранс на дъбовете към промените на средата. Видовете-едификатори Carpinus betulus L., Fagus sylvatica L. и Tilia tomentosa Moench са с много по-ниски сумарни оценки, което се дължи на по-голямата им взискателност към условията на средата. По отношение на двата основни едификатора в изкуствените насаждения Pinus nigra Arnold има по-висока сумарна оценка, показваща по-голяма екологична пластичност от Pinus sylvestris L. при настоящите условия, което го прави по-подходящ за залесяване на територията на планината.

Ключови думи: дендрофлора, адаптация, пластичност, еколого-фитогеографски анализ.

Икономически и екологични ефекти от използване на утайките в земеделието

Божидар Иванов,Светла Маринова, Храбрин Башев, Веселка Георгиева

Резюме: Използването на утайки в земеделието е технология позната и прилагана в световен мащаб от десетилетия. Тя се счита за един от най-евтините и присъщи способи за оползотворяване на отпадъците от пречиствателните станции. В същото време съществуват различни въпроси свързани с използването на тези смеси в земеделието, които касаят екологични, производствени, санитарни, социални аспекти, но има и икономически, които са от съществена важност, за да се постигне трайност, релевантност и ползотворност. Целта на изследването е, да се установи и измери икономическият и екологичен ефект от използване на утайките от ПСОВ в земеделието. Измерването на икономическия ефект се прави на база сравняване на ефективността и ефикасността при използването на двата алтернативни начини на торене – с минерални торове и с утайка. Анализът показва, че икономическата резултати на торенето с утайки на царевица са по-големи отколкото при торенето с минерални торове, което дава възможности технологичните разходи за добиването на утайката, готова за използване в земеделието да не изменят икономическите предимствата на тази практика пред базовата.

Ключови думи: икономическа ефективност, ефикасност, отпадъчни води, селско стопанство, торене

ОПИТ ЗА ОЦЕНКА НА ДОБИВА ОТ ЦАРЕВИЦА С ТЕМПЕРАТУРИ И ВАЛЕЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИОННИЯ ПЕРИОД
Мария Иванова, Александър Садовски

Резюме: Оценката на добивите днес е възможна чрез редица методи и модели. В нашето проучване експериментирахме дали добивите могат да бъдат оценени само по климатичните характеристики на среднf-месечните стойности на температурата и валежите през вегетационния сезон. Много научни трудове разглеждат промените в средните добиви, докато има нарастващ интерес към вариабилността на добива поради екстремни условия. Използвайки метода на напълно размита линейна регресия (FFLR), бяха открити значителни корелации при температурите между месеците април - август (T4 - T8) и юни - юли (T6 - T7), докато не бяха открити значими корелации при валежите за периода април - септември. Избраните показатели за температура и валежи могат да се считат за почти независими при регресионния анализ на добива на царевица. В резултат на прилагането на метода за самоорганизация на модели се получават две емпирични уравнения за регресия с коефициенти и статистически характеристики. Сравнявайки двата модела за оценка на добива на царевица, беше установено, че Модел 1 на първите емпирични уравнения за регресия описва по-добре действителните добиви. Двата модела се сравняват с помощта на информационния критерий на Akaike (AIC). Използва се t-тест за сравняване на средните добиви от царевица и резултатите, получени от центъра на размитата регресия. Резултатите потвърждават възможностите за използване на метода на напълно размита линейна регресия в оценките на отзивчивостта на добивите в зависимост от температурите и валежите през вегетационния период.

Ключови думи: царевица, оценка на добивите, температура, валежи, размита линейна регресия

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ПРОЦЕСА НА КОМПОСТИРАНЕ В „ДОМАШНИ“ УСЛОВИЯ.
ЧАСТ 2 – ХИМИЧНИ И БИОЛОГИЧНИ ПАРАМЕТРИ

Методи К. Младенов

Резюме: Обект на изследване в настоящата разработка е процеса на „домашно“ компостиране на две основни категории био-отпадъци: „зелени“ и „кафяви“, при компостирането им в „домашни“ условия. Извършено е пробовземане от изходните материали и двете компостируемите маси различаващи се по вида на вложените в тях „кафяви“ отпадъци с цел наблюдаване изменението на съдържанието на основните хранителни елементи (K, N, P) и С, и определяне съотношението C/N. Установени са стойностите на тези елементи и тяхните промени в хода на протичане на компостирането и за двата компоста. Проследена е и появата на различни живи организми, които обикновено служат като индикатор за правилното протичане на процеса на компостиране в компостните маси като са описани и установените видове, които са конкретно разпознати.

Ключови думи: „домашно“ компостиране; основни хранителни елементи; съотношение C/N; биологически видове.