EEEP 1/ 2019


СЪДЪРЖАНИЕ

Редакционен коментар

Х. Найденски                    3-4

I. ЧОВЕК И БИОСФЕРА

Текущо състояние и устойчиво развитие на водните ресурси в Сенегал

Шейх Фей, Еди Нилсон Гомис, Сиди Дийе

Влияние на магнитното поле върху живите организми и човека

Стефан Найденов, Соня Петкова, Петър Гецов, Гаро Мардиросян

II. ЕКОЛОГИЧНИ БИОТЕХНОЛОГИИ

Биодеградация на суров нефт и активност на лигнин-модифициращи ензими в бази­диомицетни гъби на бялото гниене
Тина Джохаридзе, Эва Качлишвили, Владимир Элисашвили

Класически и нови аспекти в разграждането на ароматни ксенобиотици

Евгения К. Василева, Цветомила И. Първанова - Манчева, Венко Н. Бешков

Експериментално изследване на получаването на биогаз от кравешки и птичи тор

Йонуса Муса Балде, Целу Канте, Сет Диоп, Сихем Тебани 

III. МИКРООРГАНИЗМИ И ОКОЛНА СРЕДА

Оптимизация на параметрите за увеличаване на вътреклетъчната инулиназна активност на щам дрожди

Людмила Кабаиванова, Адриана Гущерова, Мария Бръзкова, Петър Грозданов, Елена Чорукова, Алберт Кръстанов



 

 

























ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ В СЕНЕГАЛ

Шейх Фей, Еди Нилсон Гомис, Сиди Дийе

Резюме: Водата е от съществено значение за човешкия живот, социално-икономическия напредък на държавата и опазването на нейната природна среда. Сенегал има богат и разнообразен хидроложки потенциал, повечето от чиито запаси от повърхностни води са разположени в басейните на реките Сенегал и Гамбия и като подземни води. За съжаление, водните ресурси могат да бъдат застрашени от антропогенни действия от различен произход и от неблагоприятните последици от изменението на климата. Тази статия има за цел да анализира текущото състояние на водните ресурси, водните проблеми и перспективите за устойчиво развитие на водните ресурси в Сенегал. Информацията е събирана от вторични източници и налична статистика (книги и интернет). Резултатите показват важността на водните ресурси в Сенегал (повърхностни и подземни води), които често са сериозно влошени поради замърсяване, селскостопански дейности и увеличено търсене на вода от населението. Тази деградация вероятно ще се увеличи с нарастване на населението, икономическото развитие и изменението на климата. Например, сенегалското правителство провежда политика за контрол на водата в продължение на няколко десетилетия, целяща да осигури на различните сектори вода в достатъчно количество и с подходящо качество съгласно изискванията на потребителите, за да се ускори балансираното икономическо развитие. Съществуват няколко политики и действия за формулиране на правила и регламенти за използване на водата. За да бъде в съответствие с целите за устойчиво развитие, включително цел 6, Сенегал се ангажира с устойчивото управление на водните ресурси, за да осигури до 2030 г. за цялото население всеобщ и справедлив достъп до безопасна и достъпна питейна вода.

Ключови думи: интегрирано управление, водни ресурси, устойчиво развитие, социоикономическо развитие, Сенегал

up

ВЛИЯНИЕ НА МАГНИТНОТО ПОЛЕ ВЪРХУ ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ И ЧОВЕКА

Стефан Найденов, Соня Петкова, Петър Гецов, Гаро Мардиросян

Резюме: Въпросът за влиянието на магнетизма върху биологични обекти от години е дебат с много противоречиви мнения. В статиятa се прави кратък обзор на публикации и различни, и противоречиви становища за влиянието на магнитното поле върху живите организми и човека. Търси се обяснение за изключващите се констатации направени в различни научни изследвания, както и отговор на въпроса: „Може ли постоянното магнитно поле да бъде полезно за нашето здраве и при какви условия?"

Ключови думи: магнитно поле, здраве, диагностика, физиотерапия, физиологична реакция
up

БИОДЕГРАДАЦИЯ НА СУРОВ НЕФТ И АКТИВНОСТ НА ЛИГНИН-МОДИФИЦИРАЩИ ЕНЗИМИ В БАЗИДИОМИЦЕТНИ ГЪБИ НА БЯЛОТО ГНИЕНЕ

Тина Джохаридзе, Ева Качлишвили, Владимир Елисашвили

Резюме. В настоящата работа е изследвана способността на осемнадесет базидиомицетни гъби, предизвикващи бялото дървесно гниене, да деградират суров нефт. Щамовете на Cerrena unicolor, Panus tigrinus 433, P. lecometei 903, Pleurotus ostreatus 70, Trametes maxima 403 и T. versicolor 159 показаха особено обилен растеж на повърхността на агар, покрит с капки нефт. Пълното обезцветяване на индикатора Резазурин беше постигнато в условията на дълбочинно култивиране на Bjerkandera adusta 139, C. unicolor 303, Coriolopsis gallica 142, P. ostreatus 70, P. pulmonarius 148 и T. versicolor 159 в продължение на две седмици в среда, съдържаща 3 г/л глюкоза. Максимално разграждане на нефта (65%), беше постигнато при инокулирането на изкуствено замърсена с нефт (1%) почва с гъбен мицел на C. unicolor 305, предварително отгледан на смес от пшенична слама и кори на мандарини в продължение на 28 дни. В същите условия P. ostreatus 2175 елиминира 43.9% от нефта, чиято концентрация в пръстта е 2%. Добавянето на глюкоза или дрождев екстракт към пръстта, съдържаща лигноцелулоза не усилва деградацията на нефта, докато поддържането на влажността на почвата с дестилирана вода благоприятства отстраняването на замърсителя. Изпитваните гъби секретираха лигнин-модифициращи ензими в присъствие на нефт: колкото по-високо бе съдържанието на лигноцелулоза в инокулираната почва, толкова по-висока беше ензимната активност на гъбите. Получените резултати обаче не свидетелстват за пряка корелация между ензимната активност и степента на деградация на нефта.

Ключови думи: микоремедиация, суров нефт, базидиомицети, условия на култивиране, лигнин-модифициращи ензими

up

КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ АСПЕКТИ В РАЗГРАЖДАНЕТО НА АРОМАТНИ КСЕНОБИОТИЦИ

Евгения К. Василева, Цветомила И. Първанова - Манчева, Венко Н. Бешков

Резюме: Органичните химични съединения са широко разпространени в отпадъчните води от промишлеността, минералните извори както и в замърсените подпочвени води. Фенолите се срещат в петролните рафинерии и химическите заводи, при производството на взривни вещества, смоли и кокс, при преработката на въглища, пестициди и текстилна индустрия. Основните замърсители в отпадъчните води на рафинериите включват феноли, полициклични ароматни въглеводороди както и тежки метали. Сред тези токсични замърсители, фенолите са считани за най-опасни и са доста трудни за отстраняване. Тези съединения са токсични при относително ниски концентрации. Разграждането им се осъществява като резултат от метаболитната активност на голяма група микроорганизми като бактерии, гъби и дрожди. Съществуват съобщения за много микроорганизми, способни да разграждат фенол благодарение на активността на множество ензими. Тези ензими включват: оксигенази, хидроксилази, пероксидази, тирозинази и оксидази. Експерименти с подхранване са провеждани в различни биореактори за осъществяване на биоразграждането на фенола. При отстраняването на органични замърсители се използват чисти култури, но това може да доведе до създаването на токсични междинни съединения. Този проблем може да се преодолее при използването на консорциум от микроорганизми, които имат широк спектър от метаболитни свойства.

В този обзор ние описваме също така и някои нови технологии за биоразграждане на фенол като: различни видове имобилизации, флуоресцентен in situ хибридизационен анализ, нанобиотехнологии и др.

Ключови думи: фенол, биоразграждане, микроорганизми, ензими, имобилизации, флуоресцентен in situ хибридизационен анализ, нанобиотехнологии

up

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛУЧАВАНЕТО НА БИОГАЗ ОТ КРАВЕШКИ И ПТИЧИ ТОР

Йонуса Муса Балде, Целу Канте, Сет Диоп, Сихем Тебани  

Резюме. Настоящата работа е равносметка на продължаващата работа за производство на биогаз от животински отпадъци в LEREA (Лаборатория за обучение и научни изследвания в приложната енергетика) в Маму, Гвинея. Работата се състои в производство на биогаз чрез анаеробна биодеградация на кравешки тор и смеси от птичи и кравешки тор. Ние се фокусираме в този доклад върху определянето на физико-химичните характеристики на експерименталната установка. Проведени бяха три експерименти на анаеробна биодеградация, като всеки един от тях бе с продължителност 45 дни при мезофилна температура (температурата се поддържа в диапазона 27° C - 28° C). Добивите на биогаз бяха както следва - 28.4 литра са получени от птичия тор, 22.6 литра от кравешкия тор и 38.7 литра от сместта на предишните две отпадъци. Физико-химичните характеристики за кравешкия тор са следните: влажност 43 %, сухо вещество 20.83 %, органична материя 57%, плътност 625 кг/м3, съдържание на въглерод 31%, съдържание на азот 1.46%, съотношение въглерод/азот 21/30. За птичия тор те са: влажност 35 %, сухо вещество 65 %, органична материя 62 %, плътност 250 кг/м3, съдържание на въглерод 36%, съдържание на азот 1.83%. Тези характеристики са получени от проба от 3 г от всеки субстрат. Получените резултати са подобни на известните от литературата.

Ключови думи: анаеробна биодеградация, моно- и смесени субстрати, физико-химични характеристики, кравешки тор, птичи тор, метанизация

up
ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПАРАМЕТРИТЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВЪТРЕКЛЕТЪЧНАТА ИНУЛИНАЗНА АКТИВНОСТ НА ЩАМ ДРОЖДИ

Людмила Кабаиванова, Адриана Гущерова, Мария Бръзкова, Петър Грозданов, Елена Чорукова, Алберт Кръстанов

Резюме: Това изследване разкрива селекцията на дрождев щам, притежаващ инулиназна активност и намиране на оптималните условия на култивиране. Анализът на вътре- и извънклетъчната активност се извършва след култивиране върху среда, съдържаща инулин като единствен източник на въглерод. Проведена е оптимизация на условията за култивиране за установяване на благоприятни условия за биосинтеза на инулиназа. Модифицирането на физикохимичните и хранителните параметри на процеса на култивиране води до значително подобряване на ензимната активност. Най-високата интра- и екстрацелуларна инулиназна активност е регистрирана, когато е използван 1.5% инулин, 5% инокулум, температура 28 ° С, рН = 6.5 и разбъркване 200 rpm. Избраният щам Kluyveromyces sp. С показва по-високи стойности за вътреклетъчната инулиназна активност, което го прави подходящ за имобилизиране и по-нататъшна употреба.

Ключови думи: Kluyveromyces sp., инулиназна активност, оптимизация на параметри

up